Пролетно почистване
Във тайната стая на моя живот
реших да почистя до блясък,
превърнала бе се в бездънен кивот,
затрупана със тонове пясък.
Започнах да хвърлям едно по едно,
обиди, клишета и спомен,
намерих изсъхнало плодно дърво,
без жито направих му помен.
Видях огледало с воал на цветя,
отметнах дантелата прашна,
във ъгъла свряла се бе гордостта,
обсебваща, стилна и дашна.
Отляво стоеше самотно сърце,
разделно събираше чувства,
редеше ги в пъзел, и то без ръце,
твореше кичозно изкуство.
Изкочи вината от грапав сандък,
разчорлена, мръсна и грешна,
страхът я преследваше гол и безрък,
плътта й му трябваше спешно.
Събрах ги набързо във стара торба,
изхвърлих ги в минало смешно,
измих, проветрих... не останах сама,
с любовта си живея... успешно.
© Неземна All rights reserved.
