Пролетно прераждане
Спомен остана невзрачната зима,
снегът в сърцето ми за път се стяга,
нова каляска днес слънцето има,
пролетни ръце към мен протяга.
Дръзко пулсира вълшебна надежда,
тръпне в красиво очакване мечтата,
жадно към утрото гълъб поглежда,
пее в крилете му светлина свята.
Пролет пристига в розова премяна,
в косите й зелени изгрев цветен грее,
с огнени устни, чаровно безумни,
страстно целува и звънко се смее.
Бяла от щастие, тихо на пръсти,
китка от здравец в небето заплитам,
щом полет изконен сбъдване покръсти,
пролет съм цялата, защо да отричам.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
