Пролетно сиво
Животът в мене бавно се завръща,
да ме освободи от тежко бреме.
Но гледа строго. И намръщен е -
сърдит ми е от доста време.
Че дълго нищо не ме радваше.
Отдавна от сърце не съм се смял.
Без теб забравих как се правеше...
След теб въобще не съм живял.
Не съм ти обещавал приказка,
не съм ти обещавал храм.
Не съм ти обещавал бъдеще,
но бях готов да ти ги дам.
Ти просто не повярва в себе си.
Ти не повярва в нас. И в мен.
Заложи да нахраниш егото си -
поиска ме опитомен.
Сега е късно, вече няма връщане,
а и от миналото ни боли.
И ние вече не сме същите -
със тебе се разминахме, уви.
Аз ще забравя за очите ти
и как пропадах дълго в тях.
За думите и за мечтите ни,
които да последвам не посмях.
Знам, казват, времето лекувало.
Навярно... ала днес боли.
Навън е пролетно, разцъфнало,
а вътре в мен е сиво. И вали.
Но въпреки това, кокичета
покълват в тази самота.
А заедно със тях надеждата,
че идва и във мене пролетта.
И пак ще бъдат цветни дните ми.
И шарен пак ще е света.
Търпение, момче, търпение...
Ще победиш със него любовта.
14.04.2016
Но да, всяка болка може да бъде превъзмогната. Поздрави!
