калина
42 results
Хей, Хора...доживях!
Главната Мафия (ДПС)
разкри конкуренцията си (ДеБъ) -
как се изнудват партии,
как се купуват постове, ...
  705 
През 90-те скачахме по площадите,
защото не бяхме "червени".
И пеехме възторжени и вярващи:
"Комунизмът си отива! Спете спокойно, деца!"...
Бяхме наивни глупаци... ...
  522 
Прости ми, че още съм
яд, натрупан в рогата
и будят ме нощите
с мисълта за разплата.
Научи ме да тичам ...
  671 
Два часа сън... Умората тежка
бърчи чело, подвива краката.
Вена тупка бегом на прибежки...
Сън тревожен, болезнено кратък.
Толкова, Докторе... Два часа сън. ...
  560 
Живяла съм я и я сънувам.
И гайдата ѝ ме разплаква.
Доброто ѝ в мене добрува
и корен ме тегли нататък.
За водата ѝ врѝсна* съм жадна ...
  568 
Протестирам си кротко и красноречиво -
на ден със стек бира и бутилка вино.
Не гладувам - дават пица, имаме скара...
абе хапване яко и пълен е барът.
Некой път ни запращат у лево, у десно - ...
  1358 
Ярко ми светиш, Вечернице...
дали ми показваш Пътят,
как между толкоз безверници
да не остана безпътна.
Песен ми пееш, Вечернице, ...
  622 
Въпреки всичко...
Пролет прекрасна!
Под люляка
няколко шумни врабчета
спорят за късче геврек, ...
  642 
Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч ...
  1435 
Ей сега да заспя,
че в съня се отварят
коледни порти
с чудодейна позлата.
А пък с утрото ...
  604 
Дъждът отми прахта навред
и литна да почисти небосклона,
а Вятърко с изпрания каскет,
приседна тихо в есенните клони.
Видя отгоре, как врабец игрив ...
  647  11 
Градим живота си трудно ...
аз - земната, ти - от мечтите.
Делим си го до секунда ...
от основата до висините.
Трудни сме за партньори, ...
  630 
"Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината" - Уилям Бриянт
Есента ни е тука - топла, тиха и ведра,
из недрата подбрала сетни дарове щедри;
плодни земни потоци - да узреят житата,
багрилата от залези - да нашари гората. ...
  1277 
Пред очите ми клóни зелени
се усукват и вият снага.
Страст разпалва листа променени,
вятър властно ги води с ръка.
Двата такта са дяволски ритъм, ...
  694 
Няма как моят свят да пустее,
ако ти си му пролетен вятър.
Всяко зрънце у мен ще узрее,
ще кълни, ще расте и ще мята
цветна краска на прозата сива, ...
  1326  15 
Аз по зората подреждам деня си,
като светилниче в пътя господен ми...
Изгревът ален с вятър се кръсти -
рушѝ душата ми, брули ми спомена.
Изгрев сред облак... В него потъвам, ...
  585 
На рачето едното му краче
оплете се в боклуците на плажа.
Крачета много - четири по две,
но всеки крак за рачето е важен.
Размаха щипки. "Раче е в беда!" - ...
  1230  11 
Виж залезът деня придърпа
и сведе мигли вечерта,
завита в тъмната си кърпа...
Мирише на липи нощта.
Чуй диша къщата, заспива, ...
  1417  13 
Едно момиче - птиче отлетя,
през болката простор открило.
След него - шепа прах и самота
и огънче на плачещо кандило.
  618 
Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята. ...
  1148 
Виновна на прага за прошка се кръстя.
Ръка ти целувам. Върнах се, мамо!
Оджакът, миндерчето с губера пъстър...
Всичко е тука, но тебе те няма.
Тъмнее кандило, до него - икона ...
  735 
Сбогуване... болезнено спокойно
сред измълчани истини като по книга.
Раздялата ли?... Смърт е, но достойна.
Тъгата ли?... За цял живот ти стига,
Сега тръгни! Какво. че тротоарите ...
  701 
Събужда ме мама с мляко горещо
и във просъница чувам на двора -
врабец и синигер спорят за нещо,
а сврачка им дава акъл от стобора.
Тичам навън с палачинка в ръката. ...
  1332 
- Здравей! Дано не е късно!
- Не е. Точно си е на време.
Денят със зората възкръсна...
Нещо ни носи, нещо ще вземе.
- Рано ми е за умни мисли. ...
  546 
Как запази благостта в очите
след всичките ни грехове?
Кръвта по ризата протрита
и тръните, в челото впити,
са нашата вина и страхове. ...
  616 
Брей, че птиче гласовито!
Буди ме в зори по тъмно.
Тъничко гласче преплита:
" Чирилик!... Виж! Вече съмна.
Ставай, че навън е чудо! ...
  926 
Възродена и жива ще се буди гората
от топлата ласка на зора слънцеока.
Жажда за обич ще разлисти върбата -
вечната обич към дъха на потока.
А той закачливо, лудешки ще тича ...
  842 
Пенда се събуди рано.
Сложи новата премяна,
шарена престилка върза,
по пътечката забърза.
Там до портата я чака ...
  4976 
Дядо ме заведе в снежната гора –
дряновата клонка сам да избера.
Качил ме на рамо, гази до колене,
че снегът е много по-висок от мене.
А пък баба в къщи е оплела вече ...
  962 
Мога да разкажа есента
с пъстрата палитра на гората,
с шепота на падащи листа,
с гроздовата сладост на лозята.
Мога да рисувам есента ...
  920  14 
Сякаш някой със взлом или с нежен погром
струна дръпна, дори не попита.
Щур акорд зазвъня, после в миг онемя...
Само ехото нотите сплита.
Не разбрах и къде съм в тази луднала песен. ...
  589 
Нощта приспа света, а в мен
немеят отговори неоткрити.
И вятърът се е смълчал смутен,
приседнал в мрака под липите.
Нощта е като силна мъжка длан, ...
  737 
Как разбуди духът на земята
слънчев лъч върху кошничка с круши!
Тръгна бавно от пролетен вятър,
стоплил корен във почвата сгушен.
Нежни пъпки разлисти, заплете ...
  1690  15 
Тичам боса, не докосвам пътеките,
цяла порив, въздушна и лека.
Глътка смях ме понася над сенките.
от човешкия свят надалеко.
Сред звездите с Кентаври флиртувам, ...
  816 
Не е болка, че ти ме подмина.
Тя – тъгата, се справя сама.
Оправдава се, търси причина,
плаче скришом... Такава е тя.
Светове е готова да срути. ...
  803 
Опънати от болка тънки струни
и лепкав, сив, тютюнев полумрак...
Ръцете му, отдавна нецелувани,
не вярват, че се случва пак –
две нежни длани се докосват ...
  615 
Това е прощална вечеря –
тишина, бяло вино и сбогом.
В тишината успях да намеря
сто причини, без които не мога
да задраскам годините време ...
  593 
Зимата изкара Мечо
във бърлогата си скрита,
Метнал пухено елече,
сън сънува – медената пита.
Днес, обаче, сутринта ...
  731 
Морето ражда мойта суета
на бури и на нежност скрита.
Вълната – милостива Пиетá,
в скута си ме люшва и оплита
мрежата от здраво повесло ...
  864 
Трудна любов е това...
Аз – в моя си свят,
Ти – в твоя,
между Аз и Ти –
много слова. ...
  1731 
Random works
: ??:??