Пролетта е отвън,
през стъклото наднича,
като приказен сън
и живота обича.
Плези се и се смее,
вика те: Я излез,
че веднъж се живее -
На теб пада се днес!
А дали ще отвориш
ти прозореца сам?
Смятам, че ще ми кажеш,
просто аз... не съм там...
А къде съм? Навън!
Аз не чаках покана,
не живея във сън,
че живот втори... няма!...
25.04.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
