Apr 26, 2016, 1:31 AM

...Пролетта...(на мама)

  Poetry » Other
515 0 4

...Пролетта...

(на мама)

 

 

Най - накрая дойде пролетта с радостта си чудата-

най - красивата спирка от влака, наречен сезони,

праща ни слънцето топлина и сила и огрява света ни

пеперудите и птиците завръщат се с още повече любов в сърцата...

И човек се чуди и се пита?!

Какво притежава пролетта, че провокира в нас живота и добрината? -

Когато идва тя, идват и дъжда и росата, и дъгата, които учат ни

да си вървим по пътя, плачейки от

щастие...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...