Пролетта настъпва първо в мен
Вечерта се бави. Мракът закъснява.
Разсипват се до късно алени лъчи,
наоколо жужи, бръмчи
и все тъй вечер не настава.
А утрото настъпва с бурни ветрове.
Къде е пролетта? Защо усещам хлад?
Или е пропуснала тя моя град?
Или някой, някъде по-силно я зове?
В душата ми е тя отдавна вече.
Разцъфнала в букет от аромати,
в цветовете толкова познати.
Очите ми се взират надалече...
В сърцето ми - без белези от рани,
свалило тежките окови,
измило черните отрови,
запяват празнични камбани!
© Павлина Ненова All rights reserved.
