Сто ризи си изплетох от коприва,
посипах си главата с пепелта,
която лудостта ми да прикрива,
затъпках яростта си под пета.
Ти преживя сърдечните блокади,
преодоля словесната стрелба.
За кой ли път без укор прошка даде,
преди да чуеш моята молба.
Дали любов е или е магия,
приумица, отворена врата?
След колко прошки чакаш да открия
спасителния пролив към целта?
© Светличка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
