Сто ризи си изплетох от коприва,
посипах си главата с пепелта,
която лудостта ми да прикрива,
затъпках яростта си под пета.
Ти преживя сърдечните блокади,
преодоля словесната стрелба.
За кой ли път без укор прошка даде,
преди да чуеш моята молба.
Дали любов е или е магия,
приумица, отворена врата?
След колко прошки чакаш да открия
спасителния пролив към целта?
© Светличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
