Dec 11, 2024, 6:33 AM

Пролив за бедстващи

  Poetry » Love
480 5 5

 

Сто ризи си изплетох от коприва,

посипах си главата с пепелта,

която лудостта ми да прикрива,

затъпках яростта си под пета.

 

Ти преживя сърдечните блокади,

преодоля словесната стрелба.

За кой ли път без укор прошка даде,

преди да чуеш моята молба.

 

Дали любов е или е магия,

приумица, отворена врата?

След колко прошки чакаш да открия

спасителния пролив към целта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...