Пролука
ПРОЛУКА
Отдавна нищо, нищо не сънувам,
а случи ли се, трудно преразказвам.
По-будна и от будните будувам.
Разсърден ми е Някой... И наказва.
Прибра си звездотканото килимче,
извезано от ангелски дихания,
перото си целебно - невидимче,
мастилницата с чудните сияния...
Дали не ме прокле Шехерезада
за полета, дарените селения?
Подхвърли Шахриар ключе от ада,
гравирано със филигранни бдения...
Проскърцване, пролука за светулка.
И тътен е... Бушува Океан.
И никакви очи... Мъгла, качулка...
Мастило девет бала... От катран.
Фенерчето си здраво ще прегърна,
когато Някой тресне със замах
вратата. И ще моля да ме върне
във своя сън и в детския си смях...
© Алина Стоянова All rights reserved.
)Усмихнат неделен следобед ти желая!
