Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,  
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.

Край мене – шумно многогласно, многолюдно,
тълпа купува и продава. Без адрес,
сергия имам само и въпрос на чест
е някак да не им изглеждам много чудно.

Продавам шепа ноти, много нежен стих,
една любов, с която тъй не се простих...
Промоцията, скъпи мои, само днес е,

а утре, утре ще забравите за мен,
понесла кръста си, по пътя отреден,
ще бъда силует – замлъкнал, безадресен...