Sep 9, 2007, 7:07 PM

Промяна

  Poetry
983 0 0
Усетих, че днес е "деня"
и не трябваше да го отлагам:
време беше да се променя
и сега начало ново слагам.

Сложих бялата си рокля,
любимият ти цвят червило.
Косата си оставих мокра -
така изглеждала съм мило.

При тебе тихичко ще дойда,
ще те хвана нежно за ръка,
до теб красива аз ще бъда -
виновница ще бъде любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...