Листата падат по зелената трева,
килими шарени лежат.
Каква прелест и красота
на земята те редят.
Птиците заминават си оттук.
Прелитат и сбогуват се с всичко.
Oтлитат пак към топлия си юг,
оставаме без капка радост тук.
Есента е тъжна и студена,
сякаш лошото царува в нея.
Има си и хубави страни,
просто трябва да ги
опознаеш ти.
© Пламена Добрева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
