Днес сложих розовите очила,
високи токчета, червило
и роклята на пролетни цветя.
Отърсих се от всичко сиво.
И станах цветна, много цветна и ухаеща
на див пелин във ясна юнска нощ.
Намигнах на жената в огледалото:
„ До тук добре. А нататък – какво?“
Как какво? Продължавай, променяй се,
пръскай щастие , смях, доброта.
И страхливо недей се оглежда,
всеки следва своята съдба. ...