Денят събуди се във красота.
Нощта оттегли се, за да почине.
Енергията сменя своите места.
Вечността от мен ще си замине.
Всичко, всичко ясно осъзнавам.
Всичко! Явно е у теб, у мен.
Така и без дори да разсъждавам
сменям ден и нощ, и нощ и ден.
Сега общувам с теб, четеш ме.
Неусетно някак влизам в теб.
Сега усещаш себе си, четеш ме.
Сега си в мен и аз във теб.
© Красимир All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
