Пропиляна любов
Облаци черни надвисват,
капките дъждовни плисват
и гръмко твоето име диктуват
и ме целуват...
Сякаш вятър се вилнее
в гора празна, изсушена.
Сякаш някой ми се смее,
че съм тук, че съм смирена...
Капките ме обляха,
смеховете се насмяха...
В мрежа от сълзи
болка почва да пълзи
и поглъща я - въздух е душата ми.
В черни светлини
блъскат се сами
обезкрилени пеперуди в главата ми.
Натрапчиви силни аромати.
Задушават ме!
Животът ти - шосета без обрати.
А можех най-големият да бъда!...
© Катя All rights reserved.
