Пропукване
ПРОПУКВАНЕ
Знам, че камъкът може да диша.
Притаено. Едва доловимо.
И че къта в сърдечната ниша
девет пласта инат да го има.
Че в съня му прехвърчат искрици,
но за техния взрив не говори –
как би искал с крилете на птица
да погледне земята отгоре.
Че се случва дори да поплаче
под дъжда в мразовитата утрин –
сякаш голо изгубено свраче
с тънък писък из изгрева срутен.
Има сила сърцето да брани
и да бъде темела на къща.
Но търпи ли атаки и рани,
в прах и пепел след век се превръща.
Ала аз не копнея за сила.
Имам нужда от капчица нежност,
топлина, и любов, и закрила,
що през тъмни забои превеждат.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
