Съдбата беше в моите ръце.
Така и не разбрах
какво да правя с нея.
Навярно и отгоре от сърце
и Господ-Бог над мен
ще се присмее.
А кой не иска своята съдба
за миг да приласкае
в топли длани.
Живот, копнежи, щастие, борба,
стаени в скутите ви
да останат.
Пропуснат шанс.
Пропуснат златен миг.
Прости, живот,
така те подцених...
© Гинка Гарева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
