13.09.2009 г., 12:12 ч.

Пропуснат шанс 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
1943 0 11
Съдбата беше в моите ръце.
Така и не разбрах
какво да правя с нея.
Навярно и отгоре от сърце
и Господ-Бог над мен
ще се присмее.
А кой не иска своята съдба
за миг да приласкае
в топли длани.
Живот, копнежи, щастие, борба,
стаени в скутите ви
да останат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Предложения
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...
  • Кучешки живот. Седем милиона. Доживотен вот. С клоуни на клона. Куфари с пари. Пътища в разруха. При...
  • Понеже цял живот така живях, самотница, ( разбирай саможива), не ме разбраха и не ги разбрах, все бе...

Още произведения »