Пропуснати ползи
Пропуснати ползи
Идея слънчева изгаря ме отвътре.
Нахилен мозъкът ми ще се разтопи.
Изплезен, смисълът едвам се тътри,
задъхан в гънките мълчи…
В душата ми трепти савана.
Поет съм, тръгнал на сафари,
газела прелестна реших да хвана -
омръзна ми в града от рими стари.
Фантазиите ми росни, заваляли,
цамбуркат пълни със живот,
а мислите ми, слонски твари,
изсмукват листите с хобот.
Съзирам сред тревите стадо
от стихове ефирни и красиви.
Обхождам го, премина ли направо,
ще хукнат - те са още диви.
Пълзя невидим, очите устремени
в красива антилопа - стихче грях.
Взривяват мислите ми глупави хиени -
умират в храстите от смях.
Сив делник лешоядно кресна,
лъвица скочи, всичко разпиля
в главата ми, до болка тясна,
и стихчето красиво… излетя.
В душата ми за миг тъй пусто стана.
Напрягам устни - ням съм полиглот.
Записвам колкото успях да хвана.
Останалото… Просто е живот.
© Борис Борисов All rights reserved.
)))))))
