Просека
Просека
В черквата правдиво канони редят
псалми припяват, с тамян ги кадят
До стара колона седи тихо старик
В очите тъга…, душата мълчи
Под среброто коси, мисли ядно кръжат
с треперещи пръсти, стиска в гърло вика
А отвътре клокочи, мощен, яростен глас
вярата ли не стигна, святост ли…за всеки от нас
Старикът предъвква мустак пожълтял
останал безжизнен като килнат дувар
С питащ поглед разпятието следи
главата привел, кръсти старчески дни
Животът горчи потопен в самота
в снежни преспи е пътят, непреодолима тъга
Но, отваря се просека към незнайния свят
и го водят лица с припозната следа
В черквата свещи догарят, пращят
безмълвни икони в сенки трептят
Старик до колоната отпусна тихо глава
и пое към отвъдното, стиснал свещ в ръка.
© Валя Сотирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за отзива, DPP (SMooth), с най-тихите стъпки се оставя най-дълбока следа.
-
Хареса ми, макар да навява тъга!
Гръмогласните, почти винаги не си струва да се слушат, а тихите винаги е имало какво да кажат, но няма кой да ги чуе.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
