Просека
Просека
В черквата правдиво канони редят
псалми припяват, с тамян ги кадят
До стара колона седи тихо старик
В очите тъга…, душата мълчи
Под среброто коси, мисли ядно кръжат
с треперещи пръсти, стиска в гърло вика
А отвътре клокочи, мощен, яростен глас
вярата ли не стигна, святост ли…за всеки от нас
Старикът предъвква мустак пожълтял
останал безжизнен като килнат дувар
С питащ поглед разпятието следи
главата привел, кръсти старчески дни
Животът горчи потопен в самота
в снежни преспи е пътят, непреодолима тъга
Но, отваря се просека към незнайния свят
и го водят лица с припозната следа
В черквата свещи догарят, пращят
безмълвни икони в сенки трептят
Старик до колоната отпусна тихо глава
и пое към отвъдното, стиснал свещ в ръка.
© Валя Сотирова All rights reserved.
