Когато ми тежи далечен грях,
молитвено прошепвам нежни думи.
Аз знам, че страшно много закъснях.
Разделя ни земя. Не ще ме чуеш.
Разделят ни години, тежки дни,
в които търсех миговете наши
във сънищата, в минали мечти...
Но теб защо не можех да те срещна?
А ти си тук! В душата си ми! Жив!
И цяла ме изпълваш с нежност бяла.
Сърцето ми разтваряш в цвят красив.
И твойта прошка тихо засиява.
© Елена Гоцева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
