Прошка
Когато ми тежи далечен грях,
молитвено прошепвам нежни думи.
Аз знам, че страшно много закъснях.
Разделя ни земя. Не ще ме чуеш.
Разделят ни години, тежки дни,
в които търсех миговете наши
във сънищата, в минали мечти...
Но теб защо не можех да те срещна?
А ти си тук! В душата си ми! Жив!
И цяла ме изпълваш с нежност бяла.
Сърцето ми разтваряш в цвят красив.
И твойта прошка тихо засиява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
