Dec 28, 2011, 4:50 PM

Прошка ти поисках

Poetry » Love

1.2K 0 8

Прошка ти поисках... и в небето
в миг се разпиляха всички бури -
насъбирани с годините в сърцето
като дъжд - от мрачните клисури.

Прошка ти поисках... и в морето
с нежен стон угаснаха вулкани...
... с птиците разпяха се в полето,
хилядите пролетни фонтани.

Прошка ти поисках... и на север
нежното сияние събуди -
бяла нощ покрила леден зъбер
със целувки - снежни пеперуди.

Прошка ти поисках... и в душата -
лятото целуна есента ми,
ехото превърна се във вятър,
който разпиля се - по дъха ми.

Прошка ти поисках... и почувствах
как във мене нещо се пречупи,
може би - във този миг поисках
думите ми... да не бъдат глухи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisidara (Сиси)

!!!

2011-12-30T08:36:02+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Прошка ти поисках... и в душата -
лятото целуна есента ми,
ехото превърна се във вятър,
който разпиля се - по дъха ми."

Прошката е слабост- ако искаш.
Прошката е сила - ако даваш.
Прошката е правото на избор.
А е толкоз трудно да прощаваш...

Хубав стих.Вълнува.Поздравления!

2011-12-30T01:36:59+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Поискаш ли прошка, думите ти ще бъдат чути! Браво, Чавдар!

2011-12-29T15:06:48+02:00
velikataniki (Николина Милева)

поздрав и от мен

2011-12-29T12:45:27+02:00
valia1771 (Ивон)

Хубаво е!

2011-12-29T07:37:59+02:00