Прошка ти поисках
Прошка ти поисках... и в небето
в миг се разпиляха всички бури -
насъбирани с годините в сърцето
като дъжд - от мрачните клисури.
Прошка ти поисках... и в морето
с нежен стон угаснаха вулкани...
... с птиците разпяха се в полето,
хилядите пролетни фонтани.
Прошка ти поисках... и на север
нежното сияние събуди -
бяла нощ покрила леден зъбер
със целувки - снежни пеперуди.
Прошка ти поисках... и в душата -
лятото целуна есента ми,
ехото превърна се във вятър,
който разпиля се - по дъха ми.
Прошка ти поисках... и почувствах
как във мене нещо се пречупи,
може би - във този миг поисках
думите ми... да не бъдат глухи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
