Прошка за любов
Знам, че ангелите ме обичат,
но е още рано да съм с тях.
Твърде дълго в дявола се вричах
и от обич грешно те живях.
Рано ми е още да оставя
пурпурния изгрев в утринта.
Как нощта звездите ще кръщава,
ако в миг престана да летя?
Често дълго с Бога си говоря,
колчем моят път завърне в храм.
Вгледана във свещите Го моля
мъдро да прости за всеки грях.
Щом ме е създал да бъда птица
и да паля с погледи страстта.
Щом жарта е в моите зеници,
грях ли е красивата мечта?
Нека ми помогне да забравя.
Нека ми помогне да простя.
Съмва се... Разровена жарава.
Бог ми е простил за любовта
© Йорданка Господинова All rights reserved.
