lofenasko (ТтТтТтТтТ)
1 140

Feb 18, 2008, 1:33 PM

Прошки

Poetry

1.1K 0 3

Как да се примиря със морето, щом видях океана?

Как да се уча да шепна, щом до вчера крещях?

Как да бъда до някой, който е ''нещо си'',

след като ти бе до мен, но аз до теб не успях?

Как да обичам водата, щом съм горяла във огъня?

Как да не пукам леда, след като ходя по жар?

Как да бъда неистинска и отровена...?

... Аз дишах любов и усещах пожар!

Как да простя... на него и себе си,

че всичко излишно поех присърце?!

Как да кажа на новия, ''обичания'',

че ти си Единственият и душата си взел?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mili4ka_ (Милица Игнатова)

Хареса ми това, което си искала да кажеш! Дори много! Но не ми харесва начинът, по който си го написала. Поздрави от мен

2008-02-29T23:04:20+02:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

хубаво е,много искрено и истинско....поздравче

2008-02-18T15:59:34+02:00
s3r3nada (Криси)

На мен лично страшно много ми харесва,може бе защото в него преоткрих нещо,което и аз съм изживяла!Поздравления,уникално е!

2008-02-18T14:43:55+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0