Не спрях! Без страх забих камата,
до кокала почти опряла беше тя!
Без капка жал отнех ти и душата,
в агония гърчеше се тялото сега!
Боли ли те? Да, нека, щом обичаш.
Раздаваш ли се? Прегърни смъртта!
Гледах бавно как кръвта се стича,
чудовище бях, демон - не жена!
На устните, там, грееше усмивка,
тя беше трън... във моите очи!
Лицето - сякаш восъчна отливка,
показваше спокойствие и мечти! ...