ПРОЩАЛНО
Отново ти дойде в съня ми,
за миг дори до мен се спря,
прегърна ме, а после си отиде.
Затвори тихо тежката врата.
Не ме допусна ти до своя свят,
разбрах сега, аз нямам място там.
С надежда тиха, за последен път,
премръзнала пред твоя дом се спрях.
I. 2004 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
и аз съм спирала там...и зная...
развълнува ме...с обич за теб.