Нахлу в живота ми като стихия,

превзе ума ми ти като магия!

С думи сладки, нежни ме омая...

накара ме за щастие да си мечтая!

Кълнеше се, че много ме обичаш,

в очите гледаше ме и се вричаше...

накрая взех, че ти повярвах!

Сърцето си ти дадох... и душата!

Обичах те безумно, безрезервно...

твоя сянка бях... бях до тебе неизменно!

С тебе боледувах, смях се, плаках...

тебе с огнен трепет нощ и ден аз чаках!

Когато бе далеч, сякаш не живеех...

да се върнеш и да те прегърна все копнеех!

Очите слепи бяха, а душата празна...

сърцето страдаше с надеждата една,

че скоро ще си вкъщи, ще те зърна...

с целувки нежни и с любов ще ме обгърнеш...

ще ми прошепнеш колко много ме обичаш

и аз щастлива пак ще се усмихна!

Надежди даваше ми с всяка своя дума!

Сляпо вярвах и строях въздушна кула -

кулата на нашата любов голяма!

В сънищата виждах я - непоклатима и от щастие огряна!

Всички казваха ми: "Остави го, забрави го!

Не го обичай, сърцето ти ще е разбито!

Да те има той не заслужава...

лъжи изрича... всичко е измама!"

Ушите глухи бяха... думите сурови

не исках да приема. Все говорех:

"Не го познавате... той много ме обича!"

До лудост влюбена, истината аз отричах!

Безумно те обичах и напълно се отдадох!

Отричах себе си, на първо място тебе слагах!

Ден след ден за тебе аз живеех!

Да остареем заедно копнеех!

Но ти предаде ме! Накрая осъзнах -

лъжа било е, а сляпо вярвах и мечтах!

Разби сърцето ми с фалшивите си думи!

Отне съня ми... душата ми погуби!

Прощавах грешки и приемах оправдания,

но щастието ти превърна в изтезание!

С лъжите си усмивката ми заличи...

останаха ми само вечно плачещи очи!

С един замах граденото с любов ти разруши...

не трепна нищо в теб, не замисли се дори!

Сега не чакай вече прошка! Забрави!

Днес слагам край на мъката... помни,

вече късно е да молиш да се върна!

На теб и любовта си гръб аз ще обърна,

защото по-добре е да живея в самота,

отколкото да съм играчка в нечия ръка!

Сбогом, моя единствена Любов!!!