Прощално
Прощално
На Ати, която топло и силно обичам
Любима моя, щом четеш това,
то значи съм увиснал на бесилото.
Недей рони сълза подир сълза,
не се вини, не страдай мълчаливо.
Обичал съм те лудо цял живот
и още толкоз мога да обичам.
На дама като тебе даже роб
да бъда, зная, че ще ми прилича.
Не се кори, не се затваряй там -
в познатата и скучна бяла стая.
Светът навън е толкова голям,
богат на краски, звуци и омая.
Впусни се в тази чудна необят.
Та ти си толкоз хубава и млада!
(За тебе ще остана вечно млад,
но моля те, недей излишно страда.)
Отгоре ще те следвам всеки миг.
Безспир ще те закрилям, обещавам.
Усмивката ми в хиляди звезди
лицето ти насън ще осветява.
Ръцете ми ще бъдат северняк
и нежно ще те галят посред зима.
Вълшебството на падащия сняг
ще ти напомни, още че ме има.
Любима моя, викат ме навън.
Навярно туй е краят ми. Отричам.
Отричам, че виновен аз не съм.
Виновен съм затуй, че те обичам.
Слова предсмъртни няма да шептя,
а устните ти няма да забравя.
Не ме е страх от никого сега.
За теб и да умра си заслужава.
© Яна All rights reserved.
