Прощално, ама не съвсем
ПРОЩАЛНО, АМА НЕ СЪВСЕМ..
Не съм поет като Евтимов
нито Дамянов с дар небесен,
но помогни ми, Боже мили,
мой някой стих да стане песен!
Че аз не мога за любов да пиша,
/дали защото съм не тъй млада?/
но кой усетил би,че и аз въздишам -
изпитвам всякаква наслада?
Във тоя сайт съвсем отскоро пиша,
Но смятам, че бледнея пред състава му,
и още, все не мога да се впиша
добре, защото никой не познавам... !
Чувствам сякаш съм на манифестация:
с дълга крачка са отпред юнаците,
а най-назад с достатъчно дистанция
подтичквайки са фарфалаците....
Дали да бутам се съвсем до края?
Се чудя. И... реших да го зарежа,
макар, че още с трепет все поглеждам
в една "опашка" дълга за признания...
Но... взех да се разколебавам нещо.
"Как тъй от "Откровения" ще бягам
и то със само тоя стих прощален?"
От туй ми става хладно, ту горещо...
Че ще ми липсвате и със оценките
/те малко са, но бях щастлива/
и със творбите си чудесни,а във сенките
стои и моя принос примитивен..
Когато легна нощем ме нападат рими –
от сън ставам,за да ги напиша,
защото утре те ще са неповторими –
дори да мисля, тюхкам се, въздишам...
А защо ли снимка моя сложих в края?
като има силует на автори и "стогодишни!!"
Но по-добре е, мисля, да се знае
и как изглежда тоя, що тук нещо пише!....
И тъй накрай реших да остана още...
и даже може почти нищо да не пиша –
ще ви чета. Че заразена съм изобщо
от въздуха ви вече, който дишам...
10.02.2017
© Ирина Филипова All rights reserved.
Поздрави!
