Привет в таз тъжна, сумрачна стая,
името ти, печално, аз не ща да зная.
Ти си само гостенин случаен и наивен,
който скри се от дъжда проливен.
Слушай мойта дума тиха, но щастлива,
че аз чета на глас поезията на По.
Душата ми с всяка дума се разкрива,
а черна сяра разяжда близкото дърво.
Черен дъжд и черна пара
и черна сянка падат над града!
И черни влакове на стара гара
пристигат и възкресяват нощта. ...