Apr 29, 2006, 1:13 PM

Прощално (..на него...)

  Poetry
851 0 2
 Не помня първата ни среща,
тя не бе изпълнена със страст.
Някак си се карахме горещо -
ти всякаш бе изпълнен с мъст.
Но някак промени се всичко,
зачетох се в твоите очи,
и всяка част от тебе ми хареса,
и бурята започна да мълчи.
А защо се случи всичко?
Няколко думи и се влюбих,
една единствена целувка
и ума си по теб загубих.
И започнах да те опознавам,
дотогава болката не я познавах.
и започнах да ти вярвам,
и от лъжите започнах да пропадам.
И не спирах да те търся,
и не спираше ти да ми звъниш,
а всичко е било измама -
скоро щял си да ме смениш.
и края...
ето го...
Дойде!!
Не бях човек, не бях способна,
за тебе бе готова, душата да умре.
И помъчих се да те забравя,
и да успея може би, щях.
Но един ден звънна телефона,
а, да вдигна - не можах...
Но пак позвъня.
Отначало не повярвах.
И треперех с телефон в ръка,
ти... Отново!
И рибката отново клъвна,
хванах се на твойта стръв.
Всякаш като чуех гласа ти,
оставаше мъртъв дъхът ти.
И пак ти повярвах,
а лъжите избождаха очите ми,
и пред теб се предавах,
безсилна в ръцете ти.
И колко загубих в заблуда,
и колко от тебе ме болеше -
тъгата ме правеше луда.
Готова съм да дам всичко за теб,
готова да те моля за малко пощада.
Готова да изтръгнасърцето си,
да ти подаря живота си,
но нямам вече какво да ти дам.
Имам само сълзи,
но те са изплакани за теб,
имам само сърце,
но отдавна ти го подарих.
Имам само луд копнеж,
но ти всичко ми отне.
И не си представяш
какво съм изживяла,
как в стихове всяка болка съм възпяла.
Как боли ме до полуда,
всеки миг ставам все по–луда...
И търся лек,
и само далеч ще го открия...
и може би ще сложа края,
и ще те забравя най–накрая.
Затова мисълта за теб изоставям
и преструвам се,
но всяка болка малко по–малко
ще забравям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....