Прощаване с мама
ПРОШАВАНЕ С МАМА
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво.
Не смея в очите твои да погледна.
Такава болка няма се във тях таи!
За помощ молиш ти, моя ненагледна,
а помощ аз не мога да ти дам, прости!
Таз страшна болка здраво те е приковала
към вече тъй омръзналото ти легло.
Смъртта желана не те е призовала,
не носи тя спасение от туй тегло.
Ние, твоите щерки - и добри, и обичливи,
със хапчета те тъпчем - правим ти добро.
Измъчена, с очите си добри, сълзливи,
тъй чужда, молиш ни горещо за едно:
В хапчетата, давани доволно с шепи,
едничко, мъничко да сложим там
и тъй от нас, без никой да усети,
покоя да намериш в своя вечен храм.
Живот не съм ти дала, за да го отнема,
но гледам ли те аз, сърцето ми кърви.
Не зная по-страшна от тази дилема -
о, майко моя, моля те прости!
За тебе винаги ще ни боли, о, мила!
За тебе, моя скъпа, майчице добра!
Кажи ми как във себе да намеря сила,
та твойта болка само в миг да отстраня?
Споменът за теб незабравим да бъде!
За теб - жената с гордо вдигнато чело.
И твоят силен дух в сърца ни да пребъде!
И всичко хубаво, което е било.
© Анка Келешева All rights reserved.
