Виновен съм пред теб, любима!
Не исках да те наскърбя…
Насила чувства аз не взимам!...
Но аз и свойте не хабя!
За мене любовта е свята…
В сърцето си съм те приел.
Съдбата ми, със теб е слята!...
Към теб в поклон съм се навел!
За мен си слънце в ранна пролет…
И ведри, сини небеса...
Сега отново аз те моля,
стори за мене чудеса!
Аз искам, твоята усмивка...
Подай ми топлата си длан!.
Стани ми, сянка, за почивка.
При тебе идвам, като в храм!
Виновен съм... Прости, любима!
Във името на любовта.
Със тебе съм щастлив, за трима.
И искам с теб да е така!
1951г.Първомай/ преработено/
© Христо Славов All rights reserved.