Sep 2, 2015, 9:35 PM

Прости

  Poetry » Love
504 0 0

                          Прости

 

Виновен съм пред теб, любима!

Не исках да те наскърбя…

Насила чувства аз не взимам!...

Но аз и свойте не хабя!

 

За мене любовта е свята…

В сърцето си съм  те приел.

Съдбата ми, със теб е слята!...

      Към теб в поклон съм се навел!

 

              

За мен си слънце в ранна пролет…

И ведри, сини небеса...

Сега отново аз те моля,

стори за мене чудеса!

 

Аз искам, твоята усмивка...

Подай ми  топлата си длан!.

Стани  ми, сянка, за почивка.

При тебе идвам,  като в храм!

 

Виновен съм... Прости, любима!

Във  името на любовта.

Със тебе съм щастлив,  за трима.

И искам с теб да е така!

                                                   1951г.Първомай/ преработено/


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...