Jun 4, 2015, 5:53 PM

Прости

  Poetry » Love
1.6K 0 0
        Разби ми мечтите,
отключи сълзите.
Защо така ме нарани?
От що ти бяха тез лъжи?
Любов, нежност,топлота...
с тях плени съцето ми,
игра си своите игри.


Днес казваш ми "Прости!
Върни се ти в живота ми!"
Не ще допусна тез лъжи,
оръжия са те в ръцете ти.
Щастлива с друг съм, разбери!
Играем своите игри!                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...