Прости! - отново ти досаждам.
Словата мислех, че владея.
Безмълвен съм пред теб,
а как копнея
за твоята усмивка лъчезарна,
прегръдка нежна
... и любов!
Стрелецо мой,
сърцето ми улучи отдалече.
Стрелата ти към теб ме прикова...
И влюбих се!
Защо ли ми се плаче?
Дали това не е страничен резултат?
© Минко Андонов All rights reserved.