Feb 3, 2006, 2:38 PM

ПРОСТИ

  Poetry
1.3K 0 6

Нима съм грешна ,че те искам,
нима е грях,че те обичам,
нима живота ми суров
подминал е последния ми зов.

Но нека и така да бъде,
и дявол да съм в нечии очи,
щом туй е то цената
съгласна съм да плащам
и до сетнии дни.

И нека ме презират всички,
и нека гледат настрани,
и нека злобните душички,
отворят райскити врати.

И с дявола в съюз ще вляза,
цената щом ще е това,
и пак аз гордо вдигнала си
бих главата,щом имам твоятя душа.

И нека бада грешница проклета,
за хората около мен,
единственно за теб ,
богиня да съм нека,
и да те имам в своя ден.

Прости ,че искам да съм с тебе,
прости ,че грешница съм аз,
прости и на душата ми проклета,
прости на тези що са между нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...