Няма как пак да бъда ранена,

няма начин да бъда сломена,

щом веднъж дъното стигнеш

и болката, пропила тялото, изтръгнеш.

Не, не спираш обич да търсиш,

може би на съдбата малко се сърдиш,

но вярваш, че я има някъде любовта,

точно тази, която ти спира дъха!

Знам, от раздялата винаги боли,

ако искаш крещи, плачи и после прости,

прости за всички измамни слова

на тъй наречените "хора без сърца",

прости за раните и белезите след това

и за похабената обич, която си дарила.

Знай, че всичко това ти дава сила

да останеш "ЧоВЕК" след всяка болка горчива!!!