Прости, майко
Прости ми, прости, майко,
че край на живота си сложих,
на живота си черен, майко,
черен като отрова.
Че мойта любима остави
верен си мъж да страда,
да плаче, майко, да страда,
като не може да мрази.
Не мога ли да обичам, майко,
или не мога да давам?
Че любовни ни клетви забрави
и жена моя няма да стане!
Нож в сърце ще забия,
с кръвта клетви ще да измия!
Нека да е щастлива!
А душа ми нека да литне!
И ако някой те пита: "Де е твойто чедо? "
Недей да плачеш, майко - радвай се!
Че син родила си - да обича,
да обича до смърт любима!
© Димитър Иванов All rights reserved.
