Прости ми за спестените ласки,
за спестената обич прости.
За нощите, скрити зад маски
на наужким заспали очи.
За всяко разцъфнало цвете,
неоткъснато от мене за теб,
че вечно си пазих коленете
с гордостта на неколеничил човек.
Прости за дните безкрайни
и самотните нощи, прости,
за онези, мъжките тайни,
скрити в чужди очи...
Прости за спестените ласки,
за вечните, малки лъжи.
С този стих, неочаквано кратък,
за всичко, те моля, прости…
© Иван Мишев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
