Прости ми за спестените ласки,
за спестената обич прости.
За нощите, скрити зад маски
на наужким заспали очи.
За всяко разцъфнало цвете,
неоткъснато от мене за теб,
че вечно си пазих коленете
с гордостта на неколеничил човек.
Прости за дните безкрайни
и самотните нощи, прости,
за онези, мъжките тайни,
скрити в чужди очи...
Прости за спестените ласки,
за вечните, малки лъжи.
С този стих, неочаквано кратък,
за всичко, те моля, прости…
© Иван Мишев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
