Прости ми!
Моля те, прости ми.
Признавам, че сгреших,
затова ти посвещавам
поредния ми стих...
Без тебе дните ми са мрачни,
а нощите студени и веч не виждам
лицата на хората засмени.
Без теб съм сляп и слаб.
Без теб съм просто някаква
човешка сплав.
Аз без теб не мога.
Не ме бива във това.
Съжелявам, че такава
бе моята съдба, че се
оплетох във веригите
на любовната игра.
Защо го направих?
И аз не знам, но за теб
в кръв и сълзи съм бил облян
и на земята безпомощно съм лежал.
На лицето ми бе изписан страх, че съм
извършил отново някой грях!
Ти ме омагьоса с твойта красота.
Бях пленен и от твоя глас, когато
ми говореше, те слушах във захлас,
а когато ми крещеше, аз не исках
да съм част от този свят.
Сърцето ми пищеше, молеше те
жално то, плачеше, но само аз
знам защо.
Моля те, прости ми!
Без теб съм толкова унил.
Повярвай в мен, аз коренно
съм се променил.
В мене няма само зло,
знаеш, че във всеки човек
малко или много се намира
нещичко добро.
И аз сега на колене моля те
да ми простиш, знаеш, че сгреших,
затова ти посветих поредния ми стих.
© Дамяна Димитрова All rights reserved.
