Прости ми
Гледаш ме тихо
с очите си сини.
Изгубен бях аз
осем години.
Жадувах те, исках те
тайно и не съвсем.
Прости ми.
Знам, че е късно
за тези думи,
но времето мръсно
стреля не с бръчки,
а с куршуми.
Споменът само с
мисъл се храни,
а умът
не се контролира
от забрани.
И ето отново сме
пред раздяла тежка.
- Обичаш ли ме?
Въпрос
с насмешка.
Знам, че за теб
аз добър съм
приятел.
- Бих те обичала,
мили мой мечтател.
Но днес ти отново
напускаш родина
накрая ще взема
и аз да замина!
И тъй в думи сладки,
за моето сърцето -
смъртоносни
премина
любовта ни тиха
в изрази нескопосни.
Смелостта ми не дава
на теб да призная
да те притисна силно,
както казват -
да стигнем
до края.
За теб
аз ще бъда
винаги
приятелят мил.
Гордостта ти в
чужбина,
мъката свил.
И ето - ръка ти
отново я няма.
Път ме чака,
сълзи -
пореден опит
за промяна.
За забрава.
Една причина да остана
имам -
теб.
Глупав съм,
страхлив съм човек.
* * *
И години по-късно аз стоя
сред разкош и празно охолство
и мисля си с най-тъпо
недоволство -
моето детство,
моите студентски зими
моят живот,
всички преминаха
в очите ти
сини.
Прости ми.
© Красимир Неделев All rights reserved.
