Гледаш ме тихо 

с очите си сини.
Изгубен бях аз 

осем години.

Жадувах те, исках те

тайно и не съвсем.
Прости ми.

Знам, че е късно 

за тези думи,

но времето мръсно

стреля не с бръчки, 

а с куршуми. 

Споменът само с 

мисъл се храни, 

а умът

не се контролира

от забрани.

И ето отново сме

пред раздяла тежка.
- Обичаш ли ме?

Въпрос 

с насмешка.

Знам, че за теб

аз добър съм

приятел.

- Бих те обичала,

мили мой мечтател. 

Но днес ти отново 

напускаш родина

накрая ще взема 

и аз да замина!

И тъй в думи сладки,

за моето сърцето -

смъртоносни

премина 

любовта ни тиха

в изрази нескопосни.
Смелостта ми не дава

на теб да призная

да те притисна силно,

както казват -

да стигнем

до края. 

За теб 

аз ще бъда

винаги 

приятелят мил.

Гордостта ти в 

чужбина,

мъката свил.
И ето - ръка ти

отново я няма.

Път ме чака, 

сълзи -

пореден опит 

за промяна.

За забрава.

Една причина да остана

имам - 

теб.

Глупав съм,

страхлив съм човек.

* * * 

И години по-късно аз стоя 

сред разкош и празно охолство 

и мисля си с най-тъпо

недоволство -

моето детство,

моите студентски зими

моят живот,

всички преминаха 

в очите ти 

сини.
Прости ми.