Прости ми!
Прости ми!
Прости ми моля те, сега.
Прости ми, днес ти пиша за последно.
Прости и помогни в смъртта
поне да ида със надежда.
Ти беше утрото след мрачна нощ.
Ти беше моята утеха.
Ти беше моята страст и любовта,
ти бе до мен във всичките премеждия.
Не оцених това, сгреших,
не мога времето да върна,
не ме изпращай с гняв
в света от който няма да се върна.
Прости любов, прости душа,
прости сърце на късчета разбито.
Не мога да те имам тук сега,
ще те потърся щом се преродя.
Ще те намеря в своя нов живот.
Ще те прегърна и ще бъдеш моя.
Ще те обичам пак и пак в безкрая.
Прости... ОБИЧАМ ТЕ !
© Ганчо Попов All rights reserved.
