Mar 6, 2011, 9:10 PM

Прости ми

  Poetry
1K 0 2

 

 

 

 

Прости ми

Прости ми, живот,
че не се научих смирен
да те живея,
че се лутах
в желанието да успея.
Прости, че създавах
все проблеми
на малки и големи,
но ти ме тъй научи.
Да бъда себе си,
каквото и да се случи.
Живея те тъй, както мога,
и любовта в теб
е мойта дрога.
Прости и не ме изоставяй.
Аз съм тук!
А ти прощавай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те за позицията! Много хубав стих!
  • Здравей, Петьо!
    Хубаво откровение!Така може да мисли и пише човек, който е наясно със себе си и с живота отреден му от Съдбата.
    "Прости, Живот!
    Но ти ме тъй научи.
    Да бъда себе си,
    каквото да се случи."
    Прости, не ме оствяй.
    Аз съм тук!
    А ти прощавай!"
    Поздрави от Силистра, за теб и приятелите!
    Сръдечно!


Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...