Nov 15, 2007, 2:55 PM

Прости ми

  Poetry » Other
962 0 16

На татко 

 

В един безкрайно слънчев ден,

прекрачи тънката черта

между живота и смъртта

без да си вземеш даже СБОГОМ.

Тъй грубо нишката се скъса...

Над нас се спусна черна, непрогледна нощ.

Сърцето ми на части се разкъса.

 

Не ми е лесно да живея днес

без твойта силна обич,

без твойто крепко рамо,

без твоята усмивка

и добрата дума...

 

Ако съм те обидила някога,

моля те, прости ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...