Прости ми
Като изгнаник някакъв недраг,
години надалече бил от тука,
пристъпям плахо своя бащин праг
и на прозореца притихнал чукам.
Прегръщам с обич старата асма
и с поглед стихналия двор обгръщам.
Отново ме посрещат у дома.
Отново съм във бащината къща.
И старата ми майка, със очи
от плач поизбелели и смалени,
на мене спира поглед. Не личи
ни укор, нито упреци към мене.
Прости ми, майко, тежкия ми грях,
че все за тебе време не намерих
и ти като отшелница живя
между пристигания и раздели.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
