Когато нощем съм прибоят океански,
когато спомен съм в съня ти лански –
русалка малка в радостни зеници,
сред шум от тръпнещи вълни и птици.

Когато тичам боса след албатроса,
когато ме улавя взорът на матроса,
аз пак ухая на морски водорасли.
Иланг-иланг и амбра с мен са расли.

Когато сутрин снегът е влюбен,
когато тръгваш, от мен недолюбен,
ти пак изричаш сурова тайна,
усещам, обич струи, безкрайна

и зная ясно, че правиш жертви
след толкоз клетви, прекрасни клетви.
Когато нощем съм бряг и свила,
как нежно казваш: “Прости ми, мила!”

http://video.aol.com/video-detail/-/401958450