Прости ми, мили
Захлопната врата и тишина,
боли от тишина и самота
повече от всякога боли
не аз ранената съм,а си ти.
Раних те ,не се поколебах
да изрека убийствени слова
сега дори и да скърбя
ненужни думи да редя.
Небето черно почерня
и то се затъжи за теб,
дано да те открия
и да измоля от сърце"прости".
Така със сълзи на очи
прескачам тротоара ,
силуетът ти там встрани
във далечината се потули.
Побързах ,трябва да те стигна,
а не ми остана сила
догоних те така без дъх
пред теб застанах прималяла.
Прости, аз исках да ти кажа,
ала устата ми мълчеше,
докоснах нежно твоята длан
за нищо друго нямах сила.
Гледаше ме нежно мило,
избърса с длан сълзите ми.
Ти все така красива си-
простих ти ,не плачи.
Вървяхме двамата в нощта,
прегърнати ,шепнехме си нежно,
така неусетно под дъжда
оказахме се пред дома.
боли от тишина и самота
повече от всякога боли
не аз ранената съм,а си ти.
Раних те ,не се поколебах
да изрека убийствени слова
сега дори и да скърбя
ненужни думи да редя.
Небето черно почерня
и то се затъжи за теб,
дано да те открия
и да измоля от сърце"прости".
Така със сълзи на очи
прескачам тротоара ,
силуетът ти там встрани
във далечината се потули.
Побързах ,трябва да те стигна,
а не ми остана сила
догоних те така без дъх
пред теб застанах прималяла.
Прости, аз исках да ти кажа,
ала устата ми мълчеше,
докоснах нежно твоята длан
за нищо друго нямах сила.
Гледаше ме нежно мило,
избърса с длан сълзите ми.
Ти все така красива си-
простих ти ,не плачи.
Вървяхме двамата в нощта,
прегърнати ,шепнехме си нежно,
така неусетно под дъжда
оказахме се пред дома.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
