Прости ми, море
Не тъгувай, море,
не можахме със теб да се видим,
ей така, насаме,
да събираме слънцето в миди.
Ти прости ми, море,
че за фон и декор те използвах,
да се впиша добре
във сюжет, който не ми подхожда.
Не е нашето лято,
къдрокосо, с лунички и смях,
пясъкът не е злато,
няма стъпки от обич и грях.
Ти не ми се сърди,
че студено обгръща ме бриза,
моля те, не плачи,
виж, намокри си синята риза.
Ще се върна при теб,
в друго лято ще бъда щастлива,
ще е всичко наред,
тази отпуска беше горчива.
© Ивон All rights reserved.
